Как емоциите попадат в „капан“ и колко „тежи“ емоционалният багаж? (Част II)

Здравословни Съвети

Всеки човек в определен етап от живота си се е сблъсквал с някаква емоционална травма. Някои хора успяват да се справят с трудностите по-лесно и да продължат напред. За други обаче подобни предизвикателства се оказват непосилни и те носят последиците от тях като
огромен „емоционален багаж“.

При такива ситуации психолозите говорят за „складиране на емоциите“ или за „заключването им в капан“. В този материал ще продължим да разглеждаме какво се случва, когато в подсъзнателно „съхраняваме“ необработени емоции?

Необработени емоции

Емоциите, с които не успяваме да се справим, могат да се съхранят в подсъзнанието ни. Понякога те дори се проявяват в стойката на тялото и в походката ни.

„Главата ни е в различна позиция, когато сме уверени и когато сме объркани. Гръбначният ни стълб придобива различна форма, когато сме победени и когато сме победили.“, казва д-р Марк Олсън, собственик и директор на Тихоокеанския център за осъзнаване и работа с тялото.

Според него хората могат подсъзнателно да заемат определени пози, които блокират осъзнаването на болезнените чувства.

Психолозите твърдят, че определени позиции на тялото и жестове могат да са свързани със специфични чувства и настроения. Така например топлата прегръдка е много по-предразполагаща в сравнение с кръстосването на ръцете.

Д-р Олсън обаче съветва тази теория да не се приема лековато и да не се правят кардинални заключения от нея.

Как да освободим емоциите от тялото?

Имали ли сте нужда понякога просто да поплачете, да крещите, да се смеете, да ударите възглавница или да танцувате?

Често близки ни казват: „Забрави и продължи напред?“ Болката обаче не може да бъде забравена толкова лесно. Ако я потискаме прекалено дълго, това може да доведе до „заключване“ на емоциите, известно още като „несъзнателно бягство“.

Изследване от 2019 г. свързва емоционалното потискане с намалената функция на имунната система. [1]

Защо е важно да сме честни пред себе си и да признаем чувствата си?

Един от най-добрите начини да се справим с необработените емоции, е да признаем чувствата си.

Колкото по-добре разбирате емоционалния си свят, толкова по-добре можете да преработвате чувствата си по здравословен начин.

Първата стъпка е да се свържете с истинските си чувства и да ги разберете. Хората с потиснати емоции може да имат проблеми с идентифицирането на чувствата си, поради което е добре да поговорят със специалист по психично здраве.

Изследване, направено през 2007 г., показва, че идентифицирането на емоциите може да намали тяхната интензивност. [2]

Можете да направите това, като използвате различни психологически инструменти. Например да категоризирате емоциите си, за да ги осмислите по-лесно.

Преодоляване на травми от миналото

Често има неща, които носим в себе си с години и които произтичат още от детството. Някои примери за травми от миналото включват:

  • злоупотреба, включително психическа, емоционална, физическа или сексуална
  • пренебрегване
  • загуба на любим човек
  • раздяла с родител или настойник
  • тормоз
  • непрестанни семейни скандали

Неразрешената травма от детството може да се прояви по много начини, включително:

  • самообвинения
  • хвърляне на вината върху другите
  • чувство на депресия
  • асоциално поведение

Според д-р Олсън, за да бъде преодоляна травмата, е изключително важно да почувствате мъката от факта, че може би никога няма да получите това, което сте искали или заслужавали преди години.

След като сте си позволили тази скръб, можете да набележите и причините, поради които сте станали такъв какъвто сте. Защо например сте се по-затворени и асоциални.

„Възможно е например да сте развили стратегия за справяне, за да бъдете независими. В крайна сметка това може да води до чувство на изолация. Без да признавате стратегията си, може да си мислите, че сте отчуждени от другите. От друга страна, ако осъзнаете, че изолацията ви идва от вашата адаптивна стратегия, можете да идентифицирате корена на проблема и да промените стратегията си, за да отговаря по-добре на истинските ви нужди.“, коментира д-р Олсън.

Погледнете проблема в дълбочина

Както вече стана ясно, травмите от детството могат да бъдат сериозна бариера за развитието ни и адаптирането ни като възрастни. Хората са склонни да крият дори от себе си черти и чувства, които смятат за срамни или неприемливи.

Ето един пример: Спомняте ли си в детството някой да ви е казвал: „Успокой се!“ или „Спри да плачеш!“, точно когато сте били най-разстроени? Подобно емоционално обезсилване може да ви накара да се срамувате от емоциите си или да ги омаловажавате.

Соматично преживяване

Соматично преживяване е мощен психобиологичен терапевтичен подход за лечение на психически, емоционални травми. Негов създател е Д-р Питър А. Левин – директор на The Somatic Experiencing Trauma Institute и основател на Foundation for Human Enrichment.

С докторска степен по медицинска биофизика и по психология, той избира психическите травми за обект на своята изследователска, преподавателска и терапевтична практика.

Неговият метод е ориентиран към работа през осъзнаване на усещанията в тялото.

Д-р Левин смята, че симптомите от травма са резултат от силно активиран, но незавършен биологичен отговор на заплаха. „Замръзналата“, неизползвана енергия за защита травмира човека задълго. Соматичното преживяване обаче може – напълно безопасно да активира този отговор, да освободи заключената енергия и така да възстанови равновесието в организма.

Казано с други думи, целта е човек да може да разпознае своите вътрешни чувства и усещания, за да се справи с травматичните преживявания. Този подход се различава от другите методи на терапия, които се фокусират повече върху изричното преразказване на подобни събития.

Соматичното преживяване се основава на наблюдението върху животинския свят. В дивата природа животни често са заплашени от това да се превърнат в плячка. Въпреки всичко те рядко са травмирани. Причината е, че дивите животни използват вродени механизми за регулиране и освобождаване на високите нива на енергийна възбуда, свързани с поведението за оцеляване – чрез треперене на тялото до пълно изхвърляне на насъбраната енергия.

Практикувайте спокойствие!

Спокойствието ни позволява да бъдем с мислите и чувствата си в настоящето.

То се свързва с онова състояние, при което мозъкът за кратко е оставен да „бездейства“. Т.е. момент, в който умът блуждае. [3]

Според проучванията, като се откъснат за момент от външните стимули, хората могат да се свържат по-добре с вътрешните си мисли, емоции и желания. [4]

Някои начини за практикуване на спокойствие са:

  • медитация
  • дихателни упражнения
  • седене сред природата
  • слушане на успокояваща музика
  • повтаряне на утвърждения
  • прогресивна мускулна релаксация

Автор: Марина Костова ________________________________________________________________________________________________________

Използвани източници:

[1] Indira Gandhi National Open University, Regional Center, Surat
C. G. Bhakta Institute of Biotechnology, Uka Tarsadia University, Bardoli

[2] Lieberman MD, Eisenberger NI, Crockett MJ, Tom SM, Pfeifer JH, Way BM. Putting feelings into words: affect labeling disrupts amygdala activity in response to affective stimuli. Psychol Sci. 2007 May;18(5):421-8. doi: 10.1111/j.1467-9280.2007.01916.x. PMID: 17576282.

[3] Andrews-Hanna JR, Smallwood J, Spreng RN. The default network and self-generated thought: component processes, dynamic control, and clinical relevance. Ann N Y Acad Sci. 2014;1316(1):29-52. doi:10.1111/nyas.12360

[4] Andrews-Hanna JR, Kaiser RH, Turner AE, Reineberg AE, Godinez D, Dimidjian S, Banich MT. A penny for your thoughts: dimensions of self-generated thought content and relationships with individual differences in emotional wellbeing. Front Psychol. 2013 Nov 29;4:900. doi: 10.3389/fpsyg.2013.00900. PMID: 24376427; PMCID: PMC3843223.

www.healthline.com
boryanamomerin.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *