„Борба, бягство, замръзване“ – защо тялото ни реагира по този начин?

Здравословни Съвети

Чували ли сте за фразата “борба, бягство или замръзване”? По този начин психолозите формулират естествената реакция на тялото, когато е изправено пред непосредствена опасност или силен стрес.

Представете си например, че срещу вас идва засилена кола. Заплахата моментално предизвиква хормонални и физиологични промени в тялото. Тези промени позволяват да действате бързо, за да можете да се защитите. Това е инстинкт за оцеляване, който нашите древни предци са развили преди много години.

По-конкретно

При реакцията “борба или бягство” сърдечният ритъм се ускорява, което увеличава притока на кислород към основните мускули. В тази ситуация възприемането на болката намалява, а слухът се изостря. Настъпилите промени ни помагат да действаме адекватно и бързо.

От своя страна „замръзването“ представлява задържане на „борбата или бягството“. При него тялото се подготвя допълнително да се защитава. Нарича се още „реактивна неподвижност“ или „внимателна неподвижност“. То включва подобни физиологични промени, но в случая оставаме напълно неподвижни и се подготвяме за следващия ход.

„Замръзването“ не е съзнателно решение. Това е автоматична реакция, така че не можем да я контролираме.

Какво се случва в тялото?

Както вече споменахме по-горе, по време на реакцията „борба – бягство – замразяване“ настъпват много физиологични промени.

Реакцията започва в амигдалата – онази част от мозъка, която отговаря за възприемането на страха. Амигдалата реагира, като изпраща сигнали до хипоталамуса, който стимулира автономната нервна система (АНС).

Тя се състои от симпатикова и парасимпатикова нервна система. Симпатиковата нервна система управлява реакцията „борба или бягство“, докато парасимпатиковата нервна система управлява „замразяването“. Как ще реагирате, зависи от това коя система доминира в момента.

Като цяло, когато автономната нервна система е стимулирана, тялото започва да освобождава адреналин и кортизол (хормона на стреса). Тези хормони се освобождават много бързо, което може да повлияе на:

  • Сърдечен ритъм. Сърцето бие по-бързо, за да достави кислород на основните мускули. По време на „замръзване“ сърдечният ритъм може да се усили или да се забави.
  • Бели дробове. Дишането се ускорява, за да се достави повече кислород в кръвта. При реакция на „замръзване“ може да задържите дъха си или да спрете за секунди дишането.
  • Очи. Периферното ни зрение се подобрява, за да забелязваме по-пълно заобикалящата ни среда. Зениците ни се разширяват и пропускат повече светлина, което помага да виждаме по-добре.
  • Уши. Слухът става по-остър.
  • Кръв. Кръвта се сгъстява, което увеличава факторите на съсирване. Това подготвя тялото за нараняване.
  • Кожа. В такива моменти кожата може да произвежда повече пот или да изстива. Възможно е да изглеждате по-бледи или да настръхнете.
  • Ръце и крака. Тъй като притокът на кръв към основните мускули се увеличава, ръцете и краката ви може да изстинат.
  • Възприемане на болката. Реакцията “борба или бягство” временно намалява възприемането на болката.

Изследователите подчертават, че специфичните физиологични реакции зависят от това как обикновено дадения човек реагира на стреса. Възможно е също така да се преминава от състояние на борба или бягство към състояние на замръзване, но това е много трудно да се контролира.

Обикновено тялото се връща към естественото си състояние след 20 до 30 минути.

Психологическото обяснение

Макар че реакцията „борба – бягство – замразяване“ предизвиква физиологични реакции, тя всъщност се задейства от психологически страх.

Експертите подчертават, че страхът е обусловен. Това означава, че дадена ситуация се свърза с конкретни негативни преживявания. Тази психологическа реакция се инициира, когато за първи път сте изложени на ситуацията, и се развива с течение на времето.

Това, от което се страхуваме, се нарича „възприемана заплаха“ или нещо, което смятаме за опасно. Възприеманите заплахи са различни за всеки отделен човек.

Когато сме изправени пред възприемана заплаха, мозъкът ни смята, че сме в опасност. Той вече възприема ситуацията като животозастрашаваща. В резултат на това тялото ни автоматично превключва на режим „борба – бягство – замразяване“, за да ни предпази.

Примери
Реакцията „борба – бягство – замръзване“ може да се прояви в много житейски ситуации, включително:

  • натискане на спирачките, когато колата пред нас внезапно спре
  • среща с ръмжащо куче, докато се разхождаме навън
  • стряскане, когато някой изскочи срещу нас
  • усещане за несигурност, докато вървим по улицата

Може ли тази реакция да бъде свръхактивна?

Понякога реакцията „борба – бягство – замразяване“ е свръхактивна. Това се случва, когато незастрашаващи ситуации задействат реакцията.

Свръхактивните реакции са по-често срещани при хора, които са преживели:

Травма

След травматично събитие може да се появи преувеличена реакция на стрес. Тя включва повтарящ се модел на поведение, свързан с първоначалното събитие.

Това е по-вероятно, ако в миналото сте имали:

  • посттравматично стресово разстройство
  • физическо или сексуално нападение
  • злополуки
  • преживяване на природни бедствия
  • травма в детството
  • стресови събития в живота

В този случай мозъкът ви реагира на свързаните с тези спомени фактори, за да ви подготви за бъдещи травматични ситуации. Резултатът е свръхактивна реакция.

Така например, ако сте преживели катастрофа, звукът на клаксон може да ви напомня за събитието. Затова е възможно да изпитате истински стрес, когато внезапно чуете клаксон на автомобил.

Тревожност

Тревожността се проявява, когато сме уплашени или притеснени от дадена ситуация. Това е естествена реакция, която ни помага да реагираме адекватно. Ако имаме тревожно разстройство, е по-вероятно да се чувстваме застрашени от незастрашаващи стресови фактори.

Това може да предизвика преувеличена реакция на стрес при ежедневни дейности, като пътуване с автобус или седене в задръстване например.

Как да се справим?

Има начини да се справите със свръхактивната реакция на стрес. Това включва различни стратегии и лечения, като например:

Техники за релаксация
  • дълбоко коремно дишане
  • фокусиране върху успокояваща дума
  • визуализиране на приятни неща
  • медитация
  • молитва
  • повтаряне на позитивни мисли
  • йога
  • тай чиКогато се прилагат редовно, тези техники могат да ви помогнат да подобрите начина, по който реагирате на стреса.
Физическа активност

Друга стратегия за справяне със стреса са редовните физически упражнения.

Физическата активност помага, тъй като:

  • намалява хормоните на стреса, включително адреналина и кортизола
  • увеличава ендорфините
  • кара ни да се чувстваме по-спокойни
  • подобрява съня

Всеизвестно е, че физическите дейности помагат да освободим ума и тялото ни от тревогата и напрежението.

Социална подкрепа

Социалната подкрепа може да бъде изключително полезна и да сведе до минимум психологическите и физиологичните ни реакции към възприеманите заплахи. Тя осигурява усещане за сигурност и защита, което ни кара да се чувстваме по-малко уплашени.

В такива моменти можем да се обърнем към различни хора, включително:

  • приятели
  • познати
  • колеги
  • роднини
  • ментори

Кога е нужно да се обърнем към специалист?

Ако сте в постоянно състояние на „борба или бягство“, помислете за посещение на специалист по психично здраве.

Трябва да потърсите помощ, ако изпитвате следното:

  • винаги се чувствате „на ръба“
  • постоянна тревога, нервност или страх
  • стрес, който пречи на ежедневните дейности
  • страх от на пръв поглед обикновени ситуации
  • неспособност да се отпуснете

Специалист по психично здраве може да ви помогне да определите причината за тези чувства. Той ще ви съдейства да си изготвите план за намаляване на реакцията при стрес в зависимост от симптомите и историята на психичното ви здраве.

Автор: Марина Костова

________________________________________________________________________________________________________

Използвани източници:
healthline.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *