Как да развием експлицитната си памет?

Здравословни Съвети

За паметта може да се говори много. Векове наред учените са се изкушавали да я изследват, анализират и обясняват.

Казано накратко тя е процес, при който мозъкът ни приема информация, съхранява я и я възстановява по-късно.

Най-общо можем да разграничим три вида памет:

  • Сетивна памет. Тя включва това, което в момента възприемате със сетивата си, и е най-краткият вид памет.
  • Краткосрочна памет. Краткосрочните спомени обикновено траят по-малко от минута, въпреки че понякога могат да се превърнат в дългосрочни спомени.
  • Дългосрочна памет. Дългосрочните спомени могат да продължат от дни до години.

Явната памет е вид дългосрочна памет, която се занимава със запомняне на факти и събития. Нарича се още експлицитна или декларативна памет.

Този вид памет изисква от нас съзнателно да си припомняме информация. Представете си например, че някой ви попита коя е столицата на Франция. За да отговорите, вероятно ще се обърнете към паметта си, за да намерите правилния отговор: Париж.

В този материал ще разгледаме различните видове експлицитната памет и начините, по които  можем да я подобрим.


Съществуват ли различни видове явна памет?

Експлицитната памет може да бъде разделена на: семантична и епизодична памет.

Семантичната памет включва факти и общи познания. Тя може да варира от специфични научни факти до по-обширни и абстрактни понятия.

Епизодичната памет е свързана с конкретни неща или преживявания, които са ви се случили.

Както семантичната, така и епизодичната памет са от решаващо значение за ежедневното ни функциониране.

Семантичната памет може да ви помогне:

  • да знаете, че думата “лодка” се отнася до плавателни съдове с различни размери
  • да си спомните, че Вашингтон е столицата на САЩ.
  • да разпознаете отличителните белези, които определят дадено животно като куче


От друга страна, епизодичната памет може да ви помогне:

  • да си спомните разходката в гората, която сте организирали преди няколко години с любимия човек
  • да си припомните забавните игри на село при баба и дядо, когато сте били още дете
  • да си спомните за сватбения ден


Как се създават дългосрочните спомени?

Дългосрочните спомени, включително явните спомени, се създават в рамките на три етапа.

Стъпка 1: Кодиране
На този етап сетивата ни приемат информация от околната среда и я изпращат до мозъка. Оттам информацията влиза в паметта ви.

Нивото на обработка, което се получава, може да варира от повърхностно (фокусиране върху физически характеристики, цветове или размери) до дълбоко (фокусиране върху значението на предмета или връзката му с околния свят).

Стъпка 2: Съхранение
След като споменът е кодиран, той вече е готов да бъде запазен в мозъка. При съхранението спомените могат да се задържат за по-дълъг период от време.

Един дългосрочен спомен може да бъде съхранен в много части на мозъка. Така например визуалните части на спомена се запазват в областта на мозъка, свързана със зрението.

Стъпка 3: Извличане
Извличането е процесът, при който има припомняне на информация, кодирана и съхранена в паметта. Обикновено това се случва в отговор на различни сигнали, които ни провокират да се върнем към даден спомен.

Например, ако някой ви зададе любопитен въпрос, това е вашият сигнал за извличане, за да потърсите в паметта си конкретна информация.

Понякога извличането става без усилие. Друг път може да отнеме малко повече време.

Каква е разликата между експлицитна и имплицитна памет?

Съществуват два вида дългосрочна памет. Освен експлицитна памет има и имплицитна памет.

Имплицитната памет се наричана още недекларативна. Тя включва начина, по който преживяванията влияят на поведението ни. За разлика от експлицитната памет, която изисква полагането на съзнателни усилия за припомняне на информация, имплицитната памет действа несъзнателно.

Добър пример за имплицитна памет е шофирането. Това е нещо, което просто правите механично, без да се замисляте. Въпреки че можете да научите някого да управлява автомобил, не можете да му внушите колко точно да натиска педала на газта или спирачката.

Как можем да подобрим дългосрочната си памет?

Следните няколко съвета могат да ви помогнат в тази посока:

  • Спете достатъчно. Сънят е важен за консолидиране на спомените, за да можете да си ги припомните по-късно. Ако се опитвате да запазите нещо в дългосрочната си памет, опитайте се да си го припомните точно преди да заспите.
  • Избягвайте да се захващате с много неща наведнъж. Когато работите на „няколко фронта“, е трудно да се концентрирате върху една задача. Това може да попречи на процеса на кодиране на паметта.
  • Бъдете активни. Упражненията увеличават притока на кръв към тялото, включително към мозъка. Стремете се да правите около 150 минути аеробни упражнения всяка седмица. Нямате време? Включете в ежедневието си бърза разходка, дори само за 15 минути.
  • Тренирайте мозъка си. Подобно на физическите упражнения, умствените активности помагат за поддържане на добрата форма на мозъка ви. Правете неща, които ви карат да мислите, като например кръстословици или усвояване на нови умения.
  • Хранете се здравословно. Включете в менюто си храни, които подхранват мозъка –зеленолистни зеленчуци, мазна риба и др.
  • Бъдете организирани. Правете си списъци със задачите, които трябва да свършите. Ако ви предстои да научите нещо ново, записвайте си резюмета или конспекти.

Автор: Марина Костова

Използвани източници:
healthline.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *